Някои трети държави приемат закони, подзаконови и други правни актове, които имат за цел пряко да регулират дейностите по обработване на данни на физически и юридически лица под юрисдикцията на държавите членки. Това може да включва решения на съдилища или трибунали или решения на административни органи в трети държави, с които от администратора или обработващия лични данни се изисква да предаде или да разкрие лични данни, и които не се основават на международно споразумение, например договор за правна взаимопомощ, което е в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка. Извънтериториалното прилагане на тези закони, подзаконови и други правни актове може да бъде в нарушение на международното право и да възпрепятства осигуряването на защитата на физическите лица, гарантирана в Съюза с настоящия регламент. Предаванията на данни следва да са разрешени само когато са изпълнени условията на настоящия регламент относно предаването на данни на трети държави. Такъв може да бъде случаят, inter alia, когато разкриването е необходимо поради важно основание от обществен интерес, признато в правото на Съюза или в правото на държава членка, на което е подчинен администраторът.